26 dic 2008, 19:48

Замръзнало зимно поле...

  Poesía
954 0 24

Замръзнало

зимно поле

е сърцето ми...

Безкрайно...

Безхлебно...

По пътя-спомен

слънчевият вятър

ли повя?

Кога съм се отрекла

от любов

и как успях

със себе си

да я убия?

И колко е студено,Господи...

И колко е беззвездно...

Луната чакам -

излетяла птица.

От тъмното...

Безкрайно

е полето ми от лед,

но срещал ли си

нещо по-искрящо?

От светлото...

 

Тогава ли

ще ме припомниш...?

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...