Замръзнало зимно поле...
Замръзнало
зимно поле
е сърцето ми...
Безкрайно...
Безхлебно...
По пътя-спомен
слънчевият вятър
ли повя?
Кога съм се отрекла
от любов
и как успях
със себе си
да я убия?
И колко е студено,Господи...
И колко е беззвездно...
Луната чакам -
излетяла птица.
От тъмното...
Безкрайно
е полето ми от лед,
но срещал ли си
нещо по-искрящо?
От светлото...
Тогава ли
ще ме припомниш...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
