Замръзнало зимно поле...
Замръзнало
зимно поле
е сърцето ми...
Безкрайно...
Безхлебно...
По пътя-спомен
слънчевият вятър
ли повя?
Кога съм се отрекла
от любов
и как успях
със себе си
да я убия?
И колко е студено,Господи...
И колко е беззвездно...
Луната чакам -
излетяла птица.
От тъмното...
Безкрайно
е полето ми от лед,
но срещал ли си
нещо по-искрящо?
От светлото...
Тогава ли
ще ме припомниш...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
