yankova41 (Йонка Янкова) yankova41 (Йонка Янкова)
8 580
26 may 2015, 21:39

Замъци в залеза

467 0 3

                                                   Замъци в залеза

 

 

И залезът във времето рисува

два замъка и две съдби.

Една любов като стрела лудува

с две рани и с отровните лъжи.

                               И омразата наднича...

 

 

А там при залеза щастлив,

при замъка от слънчеви лъчи

не времето, а пейзаж красив

немее пред любов голяма.

                              Цветята диви и вятърът мълчи...

 

 

И там сред девствена природа

от верандите на два живота

протегнати остават две ръце.

               Към твоята любов,

                                  Към твоето сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Рани, отровни лъжи, но ръцете са все още протегнати- това е любов! хареса ми!
  • yankova41 (Йонка Янкова)
    yankova41 (Йонка Янкова)
    Благодаря ти мила.Радвам се,че я харесваш. Лек и спорен ден.
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Поздрав,Йони! Много ми харесва творбата ти.Силна, красива, образна и
    докосваща:
    "И там сред девствена природа
    от верандите на два живота
    протегнати остават две ръце.
    Към твоята любов,
    към твоето сърце."
    Поздравление и приятен ден!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0