26 мая 2015 г., 21:39

Замъци в залеза

471 0 3

                                                   Замъци в залеза

 

 

И залезът във времето рисува

два замъка и две съдби.

Една любов като стрела лудува

с две рани и с отровните лъжи.

                               И омразата наднича...

 

 

А там при залеза щастлив,

при замъка от слънчеви лъчи

не времето, а пейзаж красив

немее пред любов голяма.

                              Цветята диви и вятърът мълчи...

 

 

И там сред девствена природа

от верандите на два живота

протегнати остават две ръце.

               Към твоята любов,

                                  Към твоето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Рани, отровни лъжи, но ръцете са все още протегнати- това е любов! хареса ми!
  • Благодаря ти мила.Радвам се,че я харесваш. Лек и спорен ден.
  • Поздрав,Йони! Много ми харесва творбата ти.Силна, красива, образна и
    докосваща:
    "И там сред девствена природа
    от верандите на два живота
    протегнати остават две ръце.
    Към твоята любов,
    към твоето сърце."
    Поздравление и приятен ден!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...