May 26, 2015, 9:39 PM

Замъци в залеза

  Poetry » Love
466 0 3

                                                   Замъци в залеза

 

 

И залезът във времето рисува

два замъка и две съдби.

Една любов като стрела лудува

с две рани и с отровните лъжи.

                               И омразата наднича...

 

 

А там при залеза щастлив,

при замъка от слънчеви лъчи

не времето, а пейзаж красив

немее пред любов голяма.

                              Цветята диви и вятърът мълчи...

 

 

И там сред девствена природа

от верандите на два живота

протегнати остават две ръце.

               Към твоята любов,

                                  Към твоето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Рани, отровни лъжи, но ръцете са все още протегнати- това е любов! хареса ми!
  • Благодаря ти мила.Радвам се,че я харесваш. Лек и спорен ден.
  • Поздрав,Йони! Много ми харесва творбата ти.Силна, красива, образна и
    докосваща:
    "И там сред девствена природа
    от верандите на два живота
    протегнати остават две ръце.
    Към твоята любов,
    към твоето сърце."
    Поздравление и приятен ден!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...