Замъци в залеза
И залезът във времето рисува
два замъка и две съдби.
Една любов като стрела лудува
с две рани и с отровните лъжи.
И омразата наднича...
А там при залеза щастлив,
при замъка от слънчеви лъчи
не времето, а пейзаж красив
немее пред любов голяма.
Цветята диви и вятърът мълчи...
И там сред девствена природа
от верандите на два живота
протегнати остават две ръце.
Към твоята любов,
Към твоето сърце.
© Йонка Янкова Всички права запазени