10 abr 2009, 22:46

Замъкът на вечността

  Poesía » Otra
600 0 1

Замъкът на вечността

 

Слънцето свети, слънцето свети

като в приказка за любовта.

Птицата търси, птицата търси

червеите в пръстта.

 

Само че не, само че не

винаги животът си върви така.

Има поне, има поне

един да тича към пропастта.

 

Има ли той кураж

един оазис да съзре.

И това не е мираж,

молим се да го прозре.

 

Спри, върни се ти при нас,

в замъка на вечността,

с теб пристига онзи глас,

връщайки ни към смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...