10.04.2009 г., 22:46

Замъкът на вечността

601 0 1

Замъкът на вечността

 

Слънцето свети, слънцето свети

като в приказка за любовта.

Птицата търси, птицата търси

червеите в пръстта.

 

Само че не, само че не

винаги животът си върви така.

Има поне, има поне

един да тича към пропастта.

 

Има ли той кураж

един оазис да съзре.

И това не е мираж,

молим се да го прозре.

 

Спри, върни се ти при нас,

в замъка на вечността,

с теб пристига онзи глас,

връщайки ни към смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...