7 dic 2021, 20:03

Запален Стих

  Poesía
860 0 0

 

Празен лист, приличащ на стъкло
изпукващо от силния натиск,
написан стих под моето тегло,
събрал цялата ваша завист.

 

Моята кръв, пише всякое писмо
нейните капки там светлеят,
радост глупава и празненство,
сред лицемерите живеят.

 

Не видяхте, че младини гаснат 
не видяхте, че сълзи съм прикрил, 
хиляди сърца не ще стигнат,
за всички, което съм съхранил.

 

Без жал ще запаля творбата,
на пепел нека стане стихът,
да потрупат скали душата,
зверовете там да я изядат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...