Празен лист, приличащ на стъкло
изпукващо от силния натиск,
написан стих под моето тегло,
събрал цялата ваша завист.

Моята кръв, пише всякое писмо
нейните капки там светлеят,
радост глупава и празненство,
сред лицемерите живеят.

Не видяхте, че младини гаснат 
не видяхте, че сълзи съм прикрил, 
хиляди сърца не ще стигнат,
за всички, което съм съхранил.

Без жал ще запаля творбата,
на пепел нека стане стихът,
да потрупат скали душата,
зверовете там да я изядат...