24 oct 2007, 11:16

Запалих огън

1.1K 0 6
 

Запалих огън,

за да изгоря

и малкото, което ни остана.


Започнах от началото -

целувките горяха

не по-лошо

от тайните ни срещи край морето

и разговори в кафенета задимени

възнасяха се с лекота в небето,

придружени 

от  вълма от черен пушек.


Последни хвърлих в огъня

писмата ни,

За миг усетих колебание

във пламъка,

но после се съвзе

и свърши работа.


Тогава нещо ме накара

да вдигна поглед към небето.

И там прочетох

цели изречения.


Димът трепереше,

но не преставаше да пише,

като ученик,

когото са наказали

за назидание

сто пъти да напише:

„Сгреших, все още те обичам."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...