Запалих огън
Запалих огън,
за да изгоря
и малкото, което ни остана.
Започнах от началото -
целувките горяха
не по-лошо
от тайните ни срещи край морето
и разговори в кафенета задимени
възнасяха се с лекота в небето,
придружени
от вълма от черен пушек.
Последни хвърлих в огъня
писмата ни,
За миг усетих колебание
във пламъка,
но после се съвзе
и свърши работа.
Тогава нещо ме накара
да вдигна поглед към небето.
И там прочетох
цели изречения.
Димът трепереше,
но не преставаше да пише,
като ученик,
когото са наказали
за назидание
сто пъти да напише:
„Сгреших, все още те обичам."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Всички права запазени
