22 may 2007, 20:07

Запази си смъртта за отвъдното

  Poesía
1.3K 0 9
Запази си смъртта за отвъдното.
Няма място за нея във мене.
Животворно е нашето сбъдване.
Животворна любов пълни вените.

Животворна надежда те вдъхна
в този свят на кентаври и врани.
Животворна ръка те откърти
в този ден - антибиотик за рани.

Запази си смъртта за умрелите.
Тя не може да стигне до мене.
Да умреш... Да умреш е безделие.
Да ламтиш за живот е умение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Поздрави за последните два стиха!
    Но искам да кажа, че смърт няма! Поне докато някой те помни! нас когато ни има - нея я няма. Когато тя царства - нас вече ни няма. Затова - нека да се радваме на живота, на мига!
    Тези думи се реших най-после да напиша, въпреки, че отдавна го препрочитам.
  • Привличаш вниманието ми и трябва да те чета.
  • Сила и увереност лъха от стиха ти.
    Поздравявам те!!!
  • Много ми хареса!
    Особено, края!
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...