May 22, 2007, 8:07 PM

Запази си смъртта за отвъдното

  Poetry
1.3K 0 9
Запази си смъртта за отвъдното.
Няма място за нея във мене.
Животворно е нашето сбъдване.
Животворна любов пълни вените.

Животворна надежда те вдъхна
в този свят на кентаври и врани.
Животворна ръка те откърти
в този ден - антибиотик за рани.

Запази си смъртта за умрелите.
Тя не може да стигне до мене.
Да умреш... Да умреш е безделие.
Да ламтиш за живот е умение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Поздрави за последните два стиха!
    Но искам да кажа, че смърт няма! Поне докато някой те помни! нас когато ни има - нея я няма. Когато тя царства - нас вече ни няма. Затова - нека да се радваме на живота, на мига!
    Тези думи се реших най-после да напиша, въпреки, че отдавна го препрочитам.
  • Привличаш вниманието ми и трябва да те чета.
  • Сила и увереност лъха от стиха ти.
    Поздравявам те!!!
  • Много ми хареса!
    Особено, края!
    Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...