22 nov 2011, 21:15

Запечатано с целувка (XX)

  Poesía
1.6K 1 5

Приятели? Със тебе сме си никакви.

Играеш си, понеже позволявам.

Целуваш ме. Целувките са хиксове,

които като маркер отбелязват.

Целувките са знаци за съкровище,

заровено във тебе и във мене.

Удавям се в очакване на повече.

Удавяш ме в порои от съмнения.

Не са целувки, може би са символи,

които ми показват ”не пресичай”.

Съмнявам се. И в мене рукват линии,

чертаещи едно благоприличие.

Но аз събирам всичките контури,

които изтъняват и се късат.

 

Поглеждам пак – съвсем не са целувки.

Приличат ми на два абстрактни кръста.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С Емилия.
  • Наде, радвам се, че се появяваш отвреме навреме.
  • Интересен стих!Браво!
  • От "знаци за съкровище" до "не пресичай" - невероятно е колко драматично различни неща могат да означават целувките. Пишеш проникновено, отваряш ми очите за неподозирани неща. А образите ти са неподражаеми.

    Само един коментар преди моя? Непонятно защо - за такова възхитително стихотворение!

  • Толкова ми хареса... Поздравления!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...