22 nov 2011, 21:15

Запечатано с целувка (XX) 

  Poesía
1361 1 5

Приятели? Със тебе сме си никакви.

Играеш си, понеже позволявам.

Целуваш ме. Целувките са хиксове,

които като маркер отбелязват.

Целувките са знаци за съкровище,

заровено във тебе и във мене.

Удавям се в очакване на повече.

Удавяш ме в порои от съмнения.

Не са целувки, може би са символи,

които ми показват ”не пресичай”.

Съмнявам се. И в мене рукват линии,

чертаещи едно благоприличие.

Но аз събирам всичките контури,

които изтъняват и се късат.

 

Поглеждам пак – съвсем не са целувки.

Приличат ми на два абстрактни кръста.

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С Емилия.
  • Наде, радвам се, че се появяваш отвреме навреме.
  • Интересен стих!Браво!
  • От "знаци за съкровище" до "не пресичай" - невероятно е колко драматично различни неща могат да означават целувките. Пишеш проникновено, отваряш ми очите за неподозирани неща. А образите ти са неподражаеми.

    Само един коментар преди моя? Непонятно защо - за такова възхитително стихотворение!

  • Толкова ми хареса... Поздравления!
Propuestas
: ??:??