22 нояб. 2011 г., 21:15

Запечатано с целувка (XX)

1.6K 1 5

Приятели? Със тебе сме си никакви.

Играеш си, понеже позволявам.

Целуваш ме. Целувките са хиксове,

които като маркер отбелязват.

Целувките са знаци за съкровище,

заровено във тебе и във мене.

Удавям се в очакване на повече.

Удавяш ме в порои от съмнения.

Не са целувки, може би са символи,

които ми показват ”не пресичай”.

Съмнявам се. И в мене рукват линии,

чертаещи едно благоприличие.

Но аз събирам всичките контури,

които изтъняват и се късат.

 

Поглеждам пак – съвсем не са целувки.

Приличат ми на два абстрактни кръста.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С Емилия.
  • Наде, радвам се, че се появяваш отвреме навреме.
  • Интересен стих!Браво!
  • От "знаци за съкровище" до "не пресичай" - невероятно е колко драматично различни неща могат да означават целувките. Пишеш проникновено, отваряш ми очите за неподозирани неща. А образите ти са неподражаеми.

    Само един коментар преди моя? Непонятно защо - за такова възхитително стихотворение!

  • Толкова ми хареса... Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....