22.11.2011 г., 21:15

Запечатано с целувка (XX)

1.6K 1 5

Приятели? Със тебе сме си никакви.

Играеш си, понеже позволявам.

Целуваш ме. Целувките са хиксове,

които като маркер отбелязват.

Целувките са знаци за съкровище,

заровено във тебе и във мене.

Удавям се в очакване на повече.

Удавяш ме в порои от съмнения.

Не са целувки, може би са символи,

които ми показват ”не пресичай”.

Съмнявам се. И в мене рукват линии,

чертаещи едно благоприличие.

Но аз събирам всичките контури,

които изтъняват и се късат.

 

Поглеждам пак – съвсем не са целувки.

Приличат ми на два абстрактни кръста.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С Емилия.
  • Наде, радвам се, че се появяваш отвреме навреме.
  • Интересен стих!Браво!
  • От "знаци за съкровище" до "не пресичай" - невероятно е колко драматично различни неща могат да означават целувките. Пишеш проникновено, отваряш ми очите за неподозирани неща. А образите ти са неподражаеми.

    Само един коментар преди моя? Непонятно защо - за такова възхитително стихотворение!

  • Толкова ми хареса... Поздравления!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...