Заплачи
Oтново си отива любовта.
Най-тъжната балада пак звучи. Плачи!
Сърцето щом го има – то скърби,
когато си жена, когато те боли!
Сълзите остави да потекат...
не си от камък, а от плът и кръв.
Живот тупти в лявата ти гръд.
Човешко е да плачеш!
Сълзите остави да потекат...
страх ме е от погледа ти празен.
Защо присви така очи?
Нали си тръгвам - Заплачи!
Сълзите ти обаче не потичат...
Сега ти мене ли ще предадеш,
чe за всички други дълго плака,
a само аз обикнах теб...
Сълзите ти обаче не потичат...
Отново си отива любовта.
Най-тъжната балада пак звучи. Аз плача...
Сърцето щом го има – то скърби,
когато си мъж, когато те боли...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Иванова Todos los derechos reservados
