...Заплаках...
...Заплаках...
Заплаках, когато те видях пред мен, и не знам защо
почувствах пеперуди да пърхат в мечтите ми...
Затичах се със всички сили и въздишки, може би
за да видя дали ще ме хванеш нежно и неизбежно,
и видях, че ме хващаш за ръце и ме вдигаш както винаги,
тогава почувствах как света ми се преобръща и преражда
тогава почувствах всичко, което може да се изпита и преживява
и се засмях нервно, за да не разбереш радостта, която причини ми!
Но запях тогава за преструвките, за да си призная все някога,
че само в теб мога да бъда себе си и че не искам да си далеч от мене.
Сега вече знам, защо заплаках, просто бях глупачка, не можех да разбера,
че ще те загубя, ако те оставя и не поискам да отворя очите си за тебе.
И заплаках, просто заплаках, когато си помислих , че много далеч си вече,
заплаках като малко дете загубило се и коленичило пред тъмнината,
заплаках както никога досега, защото досега не бях грешала така,
казах ти да си вървиш, но чак тогава разбрах, че ме обичаш безусловно повече.
И заплаках, просто заплаках, защото повярвах, че съм те загубила.
И това ме убиваше, не можех да си помисля живота без тебе,
не можех да приема, че любовта ни от страх съм отхвърлила
дори нямах право да се помоля ти отново да се появиш пред мене,
не можех да повярвям, че изобщо ще успееш да ми простиш,
нямах очи да те погледна, след болката, която ти причиних,
но сърцето ми плачеше и крещеще просто при тебе да отида,
страховете и съмненията си да победя, пред теб да се изправя...
И се върнах, където те оставих, за да ти призная, че те обичам,
но тогава те видях как плачеш за мене и опитах да се приближа,
плачеше ти като малко дете загубило се и коленичило пред тъмнината,
при това заплаках отново горчиво, заради всичко, което още ни причинявам.
И видях те тогава да се изправяш и на някъде да тръгваш, където и да е,
тогава разбрах, че изгубеното време не прощава като любовта.
И затичах се със всички сили и въздишки, накъдето ти тичаше,
но се спънах и отново паднах в сълзи, когато те видях пред мене,
и видях че пак ме хващаш за ръце и ме вдигаш нагоре както винаги
тогава почувствах, че без теб съм мъртва, че без теб съм нищо, любими
тогава почувствах всичко, което може да се изпита и преживява
и се засмях плачейки, за да разбереш радостта ми-че любовта ти прощава...
Заплаках от щастие, защото почувствах отново всички сълзи и мечти.
Заплаках от щастие , защото почувствах, че никога не си бил далече.
Заплаках от щастие, разбрайки, че никога няма да може да се загубим.
Заплаках от щастие - колкото и да тичаме ще се обичаме все повече винаги...!
Заплаках, когато те видях пред мен, и не знам защо...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
