8 abr 2007, 16:29

Започнах аз да ти се възхищавам

  Poesía
1.1K 0 1

Започнах аз да ти се възхищавам

по начин непознат за теб и ярък,

с което обич взех да обещавам,

за да тръгнем в пътя общ и сладък,

а всичко туй искрено ти го признах

в търсене на милата защита,

защото себе си в тебе разпознах

чрез взаимност, от любов пропита,

че времето, лъжи разколебало,

утвърждава си законите чрез плам -

в душите ни любов е то създало,

за да преминем пътя с тоз балсам.

-Почувствах, че в любовта си верен,

когато те разбрах, че си уверен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...