Запой по време на буря....

             

 Запой по време на буря в Бермудския триъгълник...

(късни мемоари)

              ...петнайсет души във ковчега на мъртвеца.

              Йо – хо – хо... И бутилка ром...

 

Макар налудно да се пада,

(ти боже ли посочи с пръст?),

но на Бермуда минах Ада

и оцелях... Ей честен кръст!... 

           

           *     *     *     *

... По заник Бурята подхвана

да блъска със стихийна мощ,

с мъгла забули Океана

и цялата свистяща площ...

 

Нощта отмъкна хоризонта

и перспективата пред нас --

остана вярата самотна

във корабният ни компас...

 

... и във нелепата надежда,

че корабът ще издържи,

но и надеждите изглежда

(а тъй прекрасни!) са лъжи,

 

понеже бяхме по средата

на „Дяволският хоровод”

и на Стихията в играта

не виждахме полезен ход...

 

Съдбата молехме в движение

да ни спаси във този щорм,

но тя надсмя се с предложение:

да свършим корабния ром...

 

А то за нас не бе дилема –

моряците от вековѐ

така решават си проблема,

когато Буря зла ревѐ...              

       

            *     *     *     *

... А след това не помня вече

какво се случваше, освен,

че чувах нейде отдалече

как някой викаше към мен...

 

Забравил бях, че сме в Бермуда

с необяснимите неща

и може тук -- Исус и Юда

да срещнеш с Дяволи в нощта...

 

... А рома ли защото бил е

изглежда много, то сега --

дори и Дяволите мили

ми бяха, клатейки рога!...

 

В тържествената им кохорта

видях обаче и жена,

и бе красавица безспорна,

в йерархията им -- Една...

 

Усмихната към мен пристъпи

и под ръка ме хвана тя,

и с глас чаровен каза: „Скъпи,

ела, че кратка е нощта,

 

а дълъг Пътят е надолу

и ти ще бъдеш моят паж...”

Погледнах я: напълно гола

бе, както на нудистки плаж...

 

Но щом успях да осъзная

неземната ѝ красота --

аз тръгнал бих (ще си призная!)

със нея и докрай света...

 

А с обичайната активност

на мъж пред хубава жена --

и с упоритост, и с наивност

с глава разбил бих и стена...

 

... Измина време... Трудно помня...

Добро и лошо преживях,

дори оттатък хоризонта

и неведнъж в Живота бях...

 

Алá тогава се подлъгах  

и сам, не питайки: „Къдѐ ?...” --

през Деветтѐ известни кръга

допуснах да ме преведѐ...

 

А Дяволите, като свита

от царедворци на парад,

суетно ситнейки с копита

кокетно тропаха отзад...

 

         *     *     *     *

... И тъй, със мойта Дяволѐса,

от кръг на кръг се завъртях,

а тя разбрала интереса

ми, към наказаният грях

 

ми обясняваше коректно,

с подробност на екскурзовод –

кой грешник и какво конкретно

грешил е в Земния живот...

 

А всеки кръг: по – безнадежден

и ужасът все по – голям,

и все по – страшно бе, понеже

разбирах трябва да съм там!...

 

Защото може ли в Живота

(без право и на арбитраж!)

поел от Нулевата кота

да не сгрешиш поне веднаж!...

 

... Видях и много там познати,

а и приятели добри,

които горе, на Земята

се водеха „светци” дори...

 

-- Отровно копие проболо

бе Мрака с мирис на тамян...

-- А слизахме все по – надолу:

в абсурдната реалност там...

 

Потърсих в погледа на Бога:

-- Защо човешките души

решил е да осъди строго?...

Нали „Грехът” – Той предрешѝ!...

 

А и защо на „греховете”

не е градирал тежестта,

че да речем през вековете

за грях приели и Страстта,

 

оная вечната, която

с Любов е Той благословил,

а сам Животът на Земята

се с нея после размножил...

 

... и още толкова въпроси,

но отговор на ни един

и само в бездната се носи

зловещо ехото: „Амин!...” *

      

           *    *     *     *

А прелестната Дяволѐса

тук Вечността за малко спря,

повдигна пурпурна завеса:

и номер „Девет” ми избра...

 

... Тогава изведнъж изкокна

във ореол от светлина,

красиво Дяволче във рокля

от следващата ни тълпа...

 

То бързо във страни ме тласна

и сам преди да съм разбрал

оказах се в пролука тясна

на таен Времевѝ портал.

 

През него пак се върнах в Детството

и Времето когато бях

съвсем безгрешен... (Е, естествено

череши с другите крадях!...)

       

         *     *     *     *

... Над мен надвесен Капитана

в устата с вечната лула --

ме увещаваше да стана,

че бе нощта си отишла.

 

И с нея – нощната Стихия,

а Океанът засиял

и гладък бе като тепсия

до хоризонта чак допрял...

 

... Триъгълника на Бермуда

остана някъде назад:

с необяснимата заблуда

на  Паралелният си свят!...

 

Бермудския триъгълник

                                                    

*Амин (от евр.) означава: Така да бъде.

Обикновено в края на молитва.