3 jul 2018, 12:00  

Запомни

  Poesía
2.6K 23 17

Най-незабравимото време -
то остава, моя тъжна любов!
Надделяло над стремглавото бреме,
в магнита на спомена с вечен обков.

Щастлив съм, когато сме двама,
в усмивката твоя вплел шепа мечти.
Този свят, болно охранен от драми,
към хоризонтите черни лети.

Аз и ти сме самотни избраници
върху сала спасителен в океана му сив.
Двама случайно открили се странници,
без континент, насред морската шир.

Запомни моя поглед на тебе обречен -
друго няма какво да ти дам.
Животът е сън, без нищичко вечно.
Любовта е магически антикапан!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...