ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
22 nov 2013, 22:22  

Запомниха го с много имена 

  Poesía » Otra
427 0 2

Наричаха го с много имена –

Арлекино, Канио, Палячо,

но никой никога не бе видял

кога под маската си плаче.

 

Съдбата го роди мечтател,

небето му четеше рубаи,

смееше се гладен на дъжда

и питаше го: - Кой си ти?

 

Научи се да плаче тайно

макар и рядко, на кравайче свит

до кученце, изникнало незнайно

пред него в един ден мразовит.

 

В цирка заживя сред зверовете,

но и в живота бе ги срещал много.

Прожектор го скриваше от редовете,

а хората забравяха тревоги.

 

След време се срещнаха с Малвина,

своя смях рисуваха в снега,

но веднъж фургонът се обърна

и разсече с кръв калта. 

 

Тя отлетя с детенце към звездите,

а той под тях остана сам.

И за първи път под маската заплака

пред лицето на бушуващ океан.

 

Една вечер не се появи в цирка,

с което учуди мнозина.

Откриха го край малкото креватче,

завит със снимка на Малвина.

 

Запомниха го с много имена –

Арлекино, Канио, Палячо.

Написаха и песен за това,

как под маската си Кралят плаче.

 

   

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за вниманието и написаното мнение! Откровено казано, тези редове бяха дълго време в съзнанието ми, но все не намирах смелост да ги напиша. Не за друго, а поради уважението към труда на Арлекино, Канио, Палячо...
  • Хубава идея и стих!
Propuestas
: ??:??