Запомниха го с много имена
Наричаха го с много имена –
Арлекино, Канио, Палячо,
но никой никога не бе видял
кога под маската си плаче.
Съдбата го роди мечтател,
небето му четеше рубаи,
смееше се гладен на дъжда
и питаше го: - Кой си ти?
Научи се да плаче тайно
макар и рядко, на кравайче свит
до кученце, изникнало незнайно
пред него в един ден мразовит.
В цирка заживя сред зверовете,
но и в живота бе ги срещал много.
Прожектор го скриваше от редовете,
а хората забравяха тревоги.
След време се срещнаха с Малвина,
своя смях рисуваха в снега,
но веднъж фургонът се обърна
и разсече с кръв калта.
Тя отлетя с детенце към звездите,
а той под тях остана сам.
И за първи път под маската заплака
пред лицето на бушуващ океан.
Една вечер не се появи в цирка,
с което учуди мнозина.
Откриха го край малкото креватче,
завит със снимка на Малвина.
Запомниха го с много имена –
Арлекино, Канио, Палячо.
Написаха и песен за това,
как под маската си Кралят плаче.
© Вили Тодоров All rights reserved.
Хубава идея и стих!