23 nov 2023, 0:39

Запрашеност

916 0 1

 

 

В очите ми е прашно...

И валя!

Валя като порой!

Като безбрежие!

Като порой от тишина...

И тук и там - 

По малко нежност.

 

Вали отгоре!

Мие ми очите...

И ме чисти,

всъщност не боли!

Тъгата ми е гостенин

/събира срички/

оставени от срещат непознат!

 

В очите ми е мътно!

И боля!

Боля като студа, 

като снежинка...

Докоснала горещата ти длан

и се превърнала във пивко вино!

 

Така е тихо!

Заваля!

От нечии прашинки 

се оттичам!

 

Диана Димитрова 

21.11.2023

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...