23 nov 2023, 0:39

Запрашеност

919 0 1

 

 

В очите ми е прашно...

И валя!

Валя като порой!

Като безбрежие!

Като порой от тишина...

И тук и там - 

По малко нежност.

 

Вали отгоре!

Мие ми очите...

И ме чисти,

всъщност не боли!

Тъгата ми е гостенин

/събира срички/

оставени от срещат непознат!

 

В очите ми е мътно!

И боля!

Боля като студа, 

като снежинка...

Докоснала горещата ти длан

и се превърнала във пивко вино!

 

Така е тихо!

Заваля!

От нечии прашинки 

се оттичам!

 

Диана Димитрова 

21.11.2023

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...