23 нояб. 2023 г., 00:39

Запрашеност

914 0 1

 

 

В очите ми е прашно...

И валя!

Валя като порой!

Като безбрежие!

Като порой от тишина...

И тук и там - 

По малко нежност.

 

Вали отгоре!

Мие ми очите...

И ме чисти,

всъщност не боли!

Тъгата ми е гостенин

/събира срички/

оставени от срещат непознат!

 

В очите ми е мътно!

И боля!

Боля като студа, 

като снежинка...

Докоснала горещата ти длан

и се превърнала във пивко вино!

 

Така е тихо!

Заваля!

От нечии прашинки 

се оттичам!

 

Диана Димитрова 

21.11.2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...