dianjelly (Диана Димитрова) dianjelly (Диана Димитрова)
3 166
23.11.2023 г., 0:39

Запрашеност

912 0 1

 

 

В очите ми е прашно...

И валя!

Валя като порой!

Като безбрежие!

Като порой от тишина...

И тук и там - 

По малко нежност.

 

Вали отгоре!

Мие ми очите...

И ме чисти,

всъщност не боли!

Тъгата ми е гостенин

/събира срички/

оставени от срещат непознат!

 

В очите ми е мътно!

И боля!

Боля като студа, 

като снежинка...

Докоснала горещата ти длан

и се превърнала във пивко вино!

 

Така е тихо!

Заваля!

От нечии прашинки 

се оттичам!

 

Диана Димитрова 

21.11.2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0