В очите ми е прашно...
И валя!
Валя като порой!
Като безбрежие!
Като порой от тишина...
И тук и там -
По малко нежност.
Вали отгоре!
Мие ми очите...
И ме чисти,
всъщност не боли!
Тъгата ми е гостенин
/събира срички/
оставени от срещат непознат!
В очите ми е мътно!
И боля!
Боля като студа,
като снежинка...
Докоснала горещата ти длан
и се превърнала във пивко вино!
Така е тихо!
Заваля!
От нечии прашинки
се оттичам!
Диана Димитрова
21.11.2023
© Диана Димитрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
