В очите ми е прашно...

И валя!

Валя като порой!

Като безбрежие!

Като порой от тишина...

И тук и там - 

По малко нежност.

Вали отгоре!

Мие ми очите...

И ме чисти,

всъщност не боли!

Тъгата ми е гостенин

/събира срички/

оставени от срещат непознат!

В очите ми е мътно!

И боля!

Боля като студа, 

като снежинка...

Докоснала горещата ти длан

и се превърнала във пивко вино!

Така е тихо!

Заваля!

От нечии прашинки 

се оттичам!

Диана Димитрова 

21.11.2023