В очите ми е прашно...
И валя!
Валя като порой!
Като безбрежие!
Като порой от тишина...
И тук и там -
По малко нежност.
Вали отгоре!
Мие ми очите...
И ме чисти,
всъщност не боли!
Тъгата ми е гостенин
/събира срички/
оставени от срещат непознат!
В очите ми е мътно!
И боля!
Боля като студа,
като снежинка...
Докоснала горещата ти длан
и се превърнала във пивко вино!
Така е тихо!
Заваля!
От нечии прашинки
се оттичам!
Диана Димитрова
21.11.2023
© Диана Димитрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
