28 feb 2019, 7:34

Заради една жена

  Poesía
953 3 14

Един робот се влюбил във жена. 

Не в каква да е. В една! 

Една-единствена за него на света!

Всичките му платки и диоди

прегрявали щом доближи входа.

Имал гъдел в малкото си ю ес би

И чуруликал: може би, може би...

Тя намятала бялата манта,

нехайно захвърляла дамската чанта,

а от нея се носел такъв аромат!

Той копнеел за чат!

Бил готов  дори да „умре”,

само и само поглед на него да спре.

Веднъж, най-сетне тя започнала чат.

До нея, чинийка със сладки и кафе.

Ах, какъв аромат! И ръка, като кадифе!

Тази нежна ръка неволно бутна кафето.

То се разля. Запърха му „сърцето”.

Стори му се, че всичко в него скърца.

Угасна. Светът за него свърши.

Но, стана както бе желал.

Заради едната Жена бе умрял.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пъ, аз си бех на акъл, ама... от де пъкна туй?
  • Много огън ми се насъбрал! Цял пожар! Хареса ми! Метеор! Не ме мъчи за аватар! Много моля. Само това недей! Както вече писах, опитвам се да се справя с малкото време. Не обичам свободията, но не ставам и за военен има собствена воля. Да, Искрице огнена! Старичък, но е уникален! Има чувства!
  • Тц! Тц! Тц! Уж Андроид, пък, несъвместим! Слушай, откажи кафето! Много е опасно! Какво да ти кажа, Метеор?! Смесване на видовете и опит за съвместяване.
  • Милият! Дано светне и проговори!
  • Дано не е умрял! Благодаря и на двете ви, че уважихте страничката ми.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...