Заради една жена
Един робот се влюбил във жена.
Не в каква да е. В една!
Една-единствена за него на света!
Всичките му платки и диоди
прегрявали щом доближи входа.
Имал гъдел в малкото си ю ес би
И чуруликал: може би, може би...
Тя намятала бялата манта,
нехайно захвърляла дамската чанта,
а от нея се носел такъв аромат!
Той копнеел за чат!
Бил готов дори да „умре”,
само и само поглед на него да спре.
Веднъж, най-сетне тя започнала чат.
До нея, чинийка със сладки и кафе.
Ах, какъв аромат! И ръка, като кадифе!
Тази нежна ръка неволно бутна кафето.
То се разля. Запърха му „сърцето”.
Стори му се, че всичко в него скърца.
Угасна. Светът за него свърши.
Но, стана както бе желал.
Заради едната Жена бе умрял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Цял пожар! Хареса ми! Метеор! Не ме мъчи за аватар! Много моля. Само това недей! Както вече писах, опитвам се да се справя с малкото време. Не обичам свободията, но не ставам и за военен има собствена воля. 