Заради една жена
Един робот се влюбил във жена.
Не в каква да е. В една!
Една-единствена за него на света!
Всичките му платки и диоди
прегрявали щом доближи входа.
Имал гъдел в малкото си ю ес би
И чуруликал: може би, може би...
Тя намятала бялата манта,
нехайно захвърляла дамската чанта,
а от нея се носел такъв аромат!
Той копнеел за чат!
Бил готов дори да „умре”,
само и само поглед на него да спре.
Веднъж, най-сетне тя започнала чат.
До нея, чинийка със сладки и кафе.
Ах, какъв аромат! И ръка, като кадифе!
Тази нежна ръка неволно бутна кафето.
То се разля. Запърха му „сърцето”.
Стори му се, че всичко в него скърца.
Угасна. Светът за него свърши.
Но, стана както бе желал.
Заради едната Жена бе умрял.
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Цял пожар! Хареса ми! Метеор! Не ме мъчи за аватар! Много моля. Само това недей! Както вече писах, опитвам се да се справя с малкото време. Не обичам свободията, но не ставам и за военен има собствена воля. 