Отказах се - заради нея.
Аз самата не бих могла така.
Щях нейния живот да живея
и гласа ѝ да чувам дори със смеха.
Щях в очите ти все нея да виждам,
щеше да ме изяжда вътрешният глас.
Щях с мисълта за нея помежду ни да заспивам
и един ден... просто нямаше да бъда АЗ.
Отидох си - заради нея.
Тежи много нечий друг живот да живееш,
закъсняло щастие да гониш
и чужди мечти да пропилееш.
Спри да питаш - обичам те
и винаги ще бъда това, което тя не е,
а тя - което аз не съм.
Моята душа нейната не е -
не искам да бъде неин и моят сън!
© Галина Кръстева Todos los derechos reservados