Заради тях

Аз тънах в лишения,

но черпих като богата.

Аз плачех в горест смъртна,

но възкресявах хората със смях.

Аз исках да обичам

и давах любовта си на тях.

Тях, малките свободни птички,

що вият напролет гнезда.

Тях, малките игриви пчелички,

що летят и жужат до захлас.

Тях, малките палави деца,

нашите утрешни слънца.

Тях, малките беззащитни цветя,

които увяхват дори

и в най-прекрасните места.

Аз тънах в мрак,

но пак гледах.

Аз плачех,

но пак се смях.

Аз умирах,

но възкръсвах,

заради птиците

и пчелите,

и децата,

и цветята,

заради тях. 

                                                             Елена Панталеева Бартенева/Йовевска

                                                              г. Ловеч          2005 г.