6.12.2009 г., 13:33

Заради тях

872 0 0

                 Заради тях

 

Аз тънах в лишения,

но черпих като богата.

Аз плачех в горест смъртна,

но възкресявах хората със смях.

Аз исках да обичам

и давах любовта си на тях.

Тях, малките свободни птички,

що вият напролет гнезда.

Тях, малките игриви пчелички,

що летят и жужат до захлас.

Тях, малките палави деца,

нашите утрешни слънца.

Тях, малките беззащитни цветя,

които увяхват дори

и в най-прекрасните места.

Аз тънах в мрак,

но пак гледах.

Аз плачех,

но пак се смях.

Аз умирах,

но възкръсвах,

заради птиците

и пчелите,

и децата,

и цветята,

заради тях. 

 

                                                             Елена Панталеева Бартенева/Йовевска

                                                              г. Ловеч          2005 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Йовевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...