6.12.2009 г., 13:33

Заради тях

867 0 0

                 Заради тях

 

Аз тънах в лишения,

но черпих като богата.

Аз плачех в горест смъртна,

но възкресявах хората със смях.

Аз исках да обичам

и давах любовта си на тях.

Тях, малките свободни птички,

що вият напролет гнезда.

Тях, малките игриви пчелички,

що летят и жужат до захлас.

Тях, малките палави деца,

нашите утрешни слънца.

Тях, малките беззащитни цветя,

които увяхват дори

и в най-прекрасните места.

Аз тънах в мрак,

но пак гледах.

Аз плачех,

но пак се смях.

Аз умирах,

но възкръсвах,

заради птиците

и пчелите,

и децата,

и цветята,

заради тях. 

 

                                                             Елена Панталеева Бартенева/Йовевска

                                                              г. Ловеч          2005 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Йовевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...