Заради тях
Аз тънах в лишения,
но черпих като богата.
Аз плачех в горест смъртна,
но възкресявах хората със смях.
Аз исках да обичам
и давах любовта си на тях.
Тях, малките свободни птички,
що вият напролет гнезда.
Тях, малките игриви пчелички,
що летят и жужат до захлас.
Тях, малките палави деца,
нашите утрешни слънца.
Тях, малките беззащитни цветя,
които увяхват дори
и в най-прекрасните места.
Аз тънах в мрак,
но пак гледах.
Аз плачех,
но пак се смях.
Аз умирах,
но възкръсвах,
заради птиците
и пчелите,
и децата,
и цветята,
заради тях.
Елена Панталеева Бартенева/Йовевска
г. Ловеч 2005 г.
© Елена Йовевска Всички права запазени