Заради вълка във себе си

14 dic 2015, 18:20

Poesía » De amor

524 0 1

Прокашлях се от тежкия въздух,

разлял се случайно в косите ми..

И тези очи ме преследваха

с неказани мисли безименни.

Разроших неволно по миглите -

от навик,

когато мъжете ме гледат...

Но тебе те нямаше.

Сподавях се в сляпа надежда.

От мислене,

трудно ти казвам поименно.

А ти ме забравяш преди да си спомниш за мен..

Изгарям,

догарям от кратко обичане..

На блян неизстинал,

неизстинал съвсем.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sin-wish (Венета Димитрова)

2015-12-20T21:48:07+02:00

Благодаря Ви за градивната критика. Тя е ценна за мен, защото ми помага да подобрявам стила си на писане. Макар и в момента да ми е трудно да забележа фрапиращата грешка, допусната в заглавието, то определно е доста объркващо.. Този проблем се появи след като емоцията по време на писане изкриви първоначално заложената идея. Ще се постарая да коригирам заглавието в най-скоро време.