Заради вълка във себе си
801
0
1
Прокашлях се от тежкия въздух,
разлял се случайно в косите ми..
И тези очи ме преследваха
с неказани мисли безименни.
Разроших неволно по миглите -
от навик,
когато мъжете ме гледат...
Но тебе те нямаше.
Сподавях се в сляпа надежда.
От мислене,
трудно ти казвам поименно.
А ти ме забравяш преди да си спомниш за мен..
Изгарям,
догарям от кратко обичане..
На блян неизстинал,
неизстинал съвсем.
© Венета Димитрова All rights reserved.
