Dec 14, 2015, 6:20 PM

Заради вълка във себе си

  Poetry » Love
805 0 1

Прокашлях се от тежкия въздух,

разлял се случайно в косите ми..

И тези очи ме преследваха

с неказани мисли безименни.

 

Разроших неволно по миглите -

от навик,

когато мъжете ме гледат...

Но тебе те нямаше.

 

Сподавях се в сляпа надежда.

 

От мислене,

            трудно ти казвам поименно.

А ти ме забравяш преди да си спомниш за мен..

Изгарям,

                догарям от кратко обичане..

На блян неизстинал,

неизстинал съвсем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви за градивната критика. Тя е ценна за мен, защото ми помага да подобрявам стила си на писане. Макар и в момента да ми е трудно да забележа фрапиращата грешка, допусната в заглавието, то определно е доста объркващо.. Този проблем се появи след като емоцията по време на писане изкриви първоначално заложената идея. Ще се постарая да коригирам заглавието в най-скоро време.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...