Заради вълка във себе си
800
0
1
Прокашлях се от тежкия въздух,
разлял се случайно в косите ми..
И тези очи ме преследваха
с неказани мисли безименни.
Разроших неволно по миглите -
от навик,
когато мъжете ме гледат...
Но тебе те нямаше.
Сподавях се в сляпа надежда.
От мислене,
трудно ти казвам поименно.
А ти ме забравяш преди да си спомниш за мен..
Изгарям,
догарям от кратко обичане..
На блян неизстинал,
неизстинал съвсем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Димитрова Всички права запазени
