Заран
Да зърнеш в заран светла, че е Райчо вече вън,
да те превърне в тиха обич и да те събуди тя от сън...
Будна съм и виждам ясно,
всичко тук е тъй прекрасно.
Птици гласовити пеят,
буки клони си люлеят.
Сещам аромат на цвете
и понасят ме нозете
към поляна дъхава, огряна
с райчови лъчи в зарана.
От уста ми песен еква,
радост във сърце ми теква.
Аз съм свидна дъщеря
на таз българска земя,
що на шир и длъж се мерят
планините на Орфея
и от земните недра
блика топла, живата вода.
Вече виждам моя връх
и поемам си дълбоко дъх,
а във вени ми нахлува огън,
сила и любов от Бога.
Той дарил ми е очите,
както в ясното небе звездите,
те са пламъчета – карат ме да грея,
да изгарям, но да светя – да живея!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивана Бойчева Todos los derechos reservados
