Заран

20 февр. 2024 г., 09:28

Поэзия » Другая

278 1 2

Да зърнеш в заран светла, че е Райчо вече вън,

да те превърне в тиха обич и да те събуди тя от сън...

Будна съм и виждам ясно,

всичко тук е тъй прекрасно.

Птици гласовити пеят,

буки клони си люлеят.

Сещам аромат на цвете

и понасят ме нозете

към поляна дъхава, огряна

с райчови лъчи в зарана.

От уста ми песен еква,

радост във сърце ми теква.

Аз съм свидна дъщеря

на таз българска земя,

що на шир и длъж се мерят

планините на Орфея

и от земните недра

блика топла, живата вода.

Вече виждам моя връх

и поемам си дълбоко дъх,

а във вени ми нахлува огън,

сила и любов от Бога.

Той дарил ми е очите,

както в ясното небе звездите,

те са пламъчета – карат ме да грея,

да изгарям, но да светя – да живея!