25 jun 2014, 21:26

Заръка

  Poesía
790 0 2

И гроба ми ще търсиш под тревата,

а той е в кръчмата отсреща.

Платил съм го авансово с мизерната заплата,

прелят е  с изпитата на екс тъга успешно.

Щом влезеш там,

не се оглеждай като звяр на тясно,

вземи цигари със натрупаното ресто.

До бара тихо приседни на мойто място

и запали!

Забрави, че погледът ми спал e често

на келнерката в деколтето.

За мен спомни си анапестно,

околните с усмивка награди.

Не ме жали,

а възкреси ме в стих чудесен,

от който  в житейските си факултети

да се учат моите внуци!

!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...