Заръка
И гроба ми ще търсиш под тревата,
а той е в кръчмата отсреща.
Платил съм го авансово с мизерната заплата,
прелят е с изпитата на екс тъга успешно.
Щом влезеш там,
не се оглеждай като звяр на тясно,
вземи цигари със натрупаното ресто.
До бара тихо приседни на мойто място
и запали!
Забрави, че погледът ми спал e често
на келнерката в деколтето.
За мен спомни си анапестно,
околните с усмивка награди.
Не ме жали,
а възкреси ме в стих чудесен,
от който в житейските си факултети
да се учат моите внуци!
!
© Милко Христов All rights reserved.
