hristam (Христина Мачикян)
531 928
5 abr 2020, 10:41

Заръка за теб 

  Poesía
1401 4 5

 

Знам, че рано си тръгнах и много остана неказано,

но понякога просто пътеките свършват внезапно.

И когато погледнеш в следобеда късен към залеза,

виждам тази сълза, дето скришом от мене изплака.

 

Не призна и пред себе си колко сломен бе когато,

онзи ангел на смъртните тихо ме взе и отведе.

Чух как ахна от болка край тебе вечерният вятър

и свещта във ръката ти чак до пръстта се приведе.

 

И тогава видях, през очите на всичките смъртни,

колко тежко и страшно е обич така да оставиш.

И поисках от пътя небесен за миг да се върна,

и от бъдното твое заръка за теб да направя:

 

Не обричай приживе сърцето на мъка и тление,

не заривай очите си в сенки от минало свършено.

Любовта, скъпи мой, ще е твоето дълго спасение,

най-красивият шанс да разцъфне душата ти скършена.

 

А когато я срещнеш, ще бъда до теб. Отдалече.

Ще те видя, повярвай, през нейните топли очи.

Щом поемете двама към своята влюбена вечност,

ангел бял ще остане над вашите стъпки да бди.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??