Знам, че рано си тръгнах и много остана неказано,
но понякога просто пътеките свършват внезапно.
И когато погледнеш в следобеда късен към залеза,
виждам тази сълза, дето скришом от мене изплака.
Не призна и пред себе си колко сломен бе когато,
онзи ангел на смъртните тихо ме взе и отведе.
Чух как ахна от болка край тебе вечерният вятър
и свещта във ръката ти чак до пръстта се приведе.
И тогава видях, през очите на всичките смъртни,
колко тежко и страшно е обич така да оставиш.
И поисках от пътя небесен за миг да се върна,
и от бъдното твое заръка за теб да направя: ...