Заръка за теб
Знам, че рано си тръгнах и много остана неказано,
но понякога просто пътеките свършват внезапно.
И когато погледнеш в следобеда късен към залеза,
виждам тази сълза, дето скришом от мене изплака.
Не призна и пред себе си колко сломен бе когато,
онзи ангел на смъртните тихо ме взе и отведе.
Чух как ахна от болка край тебе вечерният вятър
и свещта във ръката ти чак до пръстта се приведе.
И тогава видях, през очите на всичките смъртни,
колко тежко и страшно е обич така да оставиш.
И поисках от пътя небесен за миг да се върна,
и от бъдното твое заръка за теб да направя:
Не обричай приживе сърцето на мъка и тление,
не заривай очите си в сенки от минало свършено.
Любовта, скъпи мой, ще е твоето дълго спасение,
най-красивият шанс да разцъфне душата ти скършена.
А когато я срещнеш, ще бъда до теб. Отдалече.
Ще те видя, повярвай, през нейните топли очи.
Щом поемете двама към своята влюбена вечност,
ангел бял ще остане над вашите стъпки да бди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
