Заседнал в душата
Заседнал си в блуждаещи мисли,
останал си скътан в сърцето!
Безмилостно пазен и отричан,
че още от мен си обичан!
Заседнал си в думи, скъпи,
които не мога да изрека!
Оставил си прашни стъпки
в пепелта на мойта душа!
Безмилостно вкопчен в мен,
как искам сега да крещя!
Всяка хубава мисъл изчезна,
хоризонтът пред мен избледня!
Чуждата обич днес отрекох,
ще плащам може би за това!
Моята обич към теб е нелепа,
но заседна във мойта душа!
Истинска е тази болка проклета,
не ще я изтръгна и да умра!
© Дива Самодива Todos los derechos reservados