Заседнал в душата

Заседнал си в блуждаещи мисли,

останал си скътан в сърцето!

Безмилостно пазен и отричан,

че още от мен си обичан!

Заседнал си в думи, скъпи,

които не мога да изрека!

Оставил си прашни стъпки

в пепелта на мойта душа!

Безмилостно вкопчен в мен,

как искам сега да крещя!

Всяка хубава мисъл изчезна,

хоризонтът пред мен избледня!

Чуждата обич днес отрекох,

ще плащам може би за това!

Моята обич към теб е нелепа,

но заседна във мойта душа!

Истинска е тази болка проклета,

не ще я изтръгна и да умра!