22 oct 2021, 21:49

Заших си сърцето 

  Poesía » De amor
327 0 4

Заших си сърцето

/Свидна/

За сълзите кладенец дълго копах,

в черния край на земята,

с шепи събирах от сивия прах,

поръсих си с него душата.

 

Потънах в тъмната паст на нощта,

на лятото в пазвата нежна,

на диви сирени аз чух песента,

съдбовност, обреченост вечна.

 

Не исках да скитам без теб, да боли

в сърцето ми скрития спомен,

разкъсах гръдта си за да завали,

червен дъжд от никой не помнен!

 

И тъй напоих с кръвта си нощта,

светкавица сряза небето,

а в скута ми блесна твоя сълза,

с нея заших си сърцето...

 

 

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??