4 jun 2017, 0:11

Зашити сърца

524 1 1

Зашити сърца.

 

След всеки разговор оставам тъжен,
и толкова се чувствам ретро. Телефон.
Усмивката ми е слушалка. Тръшната.
От нея капят няколко сълзи. Надолу.
А после ми е глупаво. И смешно.
Прочитам няколко поета. Класики.
Заплача. Съчиня си нещо тежко.
За нервите си сипвам. И отнасям се.
Умира ми се бавно. Разрушително.
Живее ми се тегаво. Напук.
А сигурно е лесно. Да съжителствам,
със себе си - едва ли. Ще съм друг.
Защото ти ми трябваш. Имам нужда.
Спасението дебне. Но от никъде.
Далечна си. Мечта. Събуждам се -
по навик в тъмното. И викам те.
Без глас. С протегнати ръце - 
прегръдка молещ. Утешителна.
Като събудено без майка си - дете,
аз влюбен мъж съм. И е по-мъчително.
Така се случва. Всичко преживявам.
Несбъднатите блянове - болят.
И нека бъде. Аз не съжалявам.
сълзите за това са - да валят.
Ти хладна си. Съвсем насила. 
Душата ти е нежно кадифе,
преди да се разкъсам, си зашила -
ти - твоето, със моето сърце...

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
22.05.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • 'Несбъднатите блянове - болят.
    И нека бъде. Аз не съжалявам.
    сълзите за това са - да валят.' !

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...