Зашити сърца.
След всеки разговор оставам тъжен,
и толкова се чувствам ретро. Телефон.
Усмивката ми е слушалка. Тръшната.
От нея капят няколко сълзи. Надолу.
А после ми е глупаво. И смешно.
Прочитам няколко поета. Класики.
Заплача. Съчиня си нещо тежко.
За нервите си сипвам. И отнасям се.
Умира ми се бавно. Разрушително.
Живее ми се тегаво. Напук.
А сигурно е лесно. Да съжителствам, ...