За теб не зная аз каква съм,

бурен смях или капчица дъждовна,

силен вятър северен довян

или самотница сълза любовна.

Не съзирам нищо в теб,

искрица нежна или пламък,

нито безразличие злокобно,

нито някакъв бъртвежен намек.

За теб каква съм? Нима не знаеш?

Безпътна скитница или жена,

нима за мене ти нехаеш

или за всичко имам аз вина?

Тъй устремено правя се на силна,

не допускам аз до себе си това

да ме прави някой толкова несигурна,

да процежда в мен съмнение, тъга.

Аз бягам от това да ме обича някой,

да ми предлага щастие или Света,

не допускам любовта да ме докосне,

изграждам аз безплътна, невидима стена.

Но защо така ме мен касае

какво за тебе съм сега,

нима пропукала се е сама

спасителката моя - защитната стена.

Разбрах аз уплашена, сразена,

че любовта я нищо не запира,

че ще си заема място в моята душа,

колкото и да я спирам.